
Антон Павлович Чехов
Писмо до учения съсед
Село Блините-Изядени
Скъпи Съседко, Максим... (бащиното ви име съм забравил, извенете ме великодушно!) Извенете ме и простете на мен, дъртото старче и нелепа душа човешка, че се осмелявам да Ви тревожа с жалкия си писмен брътвеж. Ето че изтече вече цяла година, откакто Вие благоволихте да заживеете в нашата част на света в съседство с мен дребното човече и аз все още не Ви познавам и Вие не познавате мен, жалкия скакалец. Та позволете скъпоценни съседко поне чрез тези старчески йероглифи да се запозная с Вас, да стисна мислено Вашата учена ръка и да Ви поздравя с пристигането Ви от Санкт-Петербург в нашия недостоен материк, населен със селяци и прост народ т. е. с плебейски елемент. Отдавна търсех случай да се запозная с Вас, жадувах го, защото науката е, тъй да се рече, наша родна майка, също както и цивилизацията, и затуй че от все сърце уважавам ония хора, чието прочуто име и звание, увенчани с ореола на популярна слава, с лаври, кимвали, ордени, ленти и атестации гърми като гръм и мълния по всички части на тоя вселенски свят, видим и невидим т. е. подлунен. Аз пламенно обичам астрономите, поетите, метафизиците, приват-доцентите, химиците и другите жреци на науката, към която Вие причислявате себе си чрез своите умни факти и отрасли в науките, т. е. продукти и плодове. Казват, че сте издали много книги през време на умственото Ви занимание с тръбички, термометри и куп чуждестранни книги с примамливи рисунки. Неотдавна се отби в моите жалки владения, в моите руини и развалини съседът ми Герасимов и с присъщия му фанатизъм руга и порицава Вашите мисли и идеи относно произхода на човека и други явления на видимия свят и се опълчваше и се пенеше срещу Вашата умствена сфера и мислителен хоризонт покрит със светила и аероглити. Не съм съгласен с Герасимов що се отнася до Вашите умствени идеи, защото живея и се храня единствено с науката, която провидението е дало на рода человечески, за да изкопае из недрата на видимия и невидим свят скъпоценни метали, металоиди и брилянти, но все пак простете, бащице, мен, едва забележимото насекомо, ако се осмеля да опровергая по старчески някои Ваши идеи относно естеството на природата.
